Американски поети: Уолт Уитмън

СБОГОМ, МОЕ ВЪОБРАЖЕНИЕ

Сбогом, мое въображение!

Прощавай, мила спътнице, мила обич!

Отивам си и сам не зная още накъде,

нито каква ще бъде участта ми, нито дали отново

                                                                     ще те видя,

затова сбогом, мое въображение!

Сега за сетен път - поне за миг назад поглеждам,

часовникът тиктака в мен все по-забавено,

със падането на нощта ще дойде изходът - и пулсът ми

                                                                                    ще спре.

Живяхме дълго, радвахме се, галехме се,

чудесно беше, а сега - раздяла - сбогом,

мое въображение!

И все пак - нека не прибързвам,

наистина живяхме дълго, спахме, прецеждахме, наистина

                                                                              се сляхме в едно,

затуй, като умираме, то нека заедно да мрем, да си 

                                                                      останем едно,

ако отиваме някъде, то заедно да идем и срещнем туй,

                                                                   което ще се случи,

ще бъдем по-добре, по-весели и нещо ще научим,

че може би самото ти ме тласкаш към истинските песни

                                                                               (кой знае),

може би ти си смъртната врата, която се открехва?

Затова накрая сбогом. И здравей, мое въображение!

-------------------------------------------------------------------

превод от английски: Цветан Стоянов

--------------------------------------------------------------------------------
Когато искам да кажа нещо, а в главата ми е пълна каша, тогава поетите ми идват на помощ. Често поетите ме спасяват от ежедневни недоразумения и ми помагат да се изправя и да продължа напред - точно, когато съм си мислила, че "това вече е краят", разбирам, че край няма, че винаги всичко започва отначало.

и

Американски поети: Уолт Уитмън (1819 - 1892)

Николай Дюлгеров

ИДНИ ПОЕТИ

Идни поети. Идни оратори, певци и музиканти.

Не настоящето ме утвърждава, не то ще отговори за

                                                        какво съм,

а вие, ново племе, родно, земно, атлетическо, каквото

                                                        няма досега,

явете се. Вие трябва да ме утвърдите.

Самият аз не ще напиша нищо повече от две-три напътствени

                                                        слова за бъдещето,

за миг аз само ще пристъпя, за да се извия и да се втурна

                                                        бегом във мрака.

Аз съм човекът, който се разхожда и без да спре, докрай, ви

                                                        хвърля случаен поглед, а сетне

                                                        се извръща,

на вас оставя той да определяте и да доказвате,

най-главното от вас очаква.

Николай Дюлгеров

КОГАТО ЗРЕЛИЯТ ПОЕТ СЕ ПОЯВИ

Когато зрелият поет се появи,

Природата (безстрастното кълбо със свойте дневни

       и нощни зрелища) възрадвана възкликна:

      "Той е мой!"

Но и човешката душа възкликна, ревнива, горда и

       непримирима: "Не, той е само мой!"

Тогава зрелият поет застана между двете и хвана

       всяка за ръка

и оттогава винаги стои така, за да ги слива и

       съединява, да държи ръцете им,

и няма да ги пусне никога, преди да примири и

      двете,

преди навеки цялостно и радостно да ги съедини.

Николай Дюлгеров

превод: Цветан Стоянов

Американски поети: Дейвид Лемън

ХОЛАНДСКИ ИНТЕРИОР

Харесваше му светлината на късния следобед, докато гаснеше

във дневната, и не обичаше да пали електрическите лампи,

преди да мине осем вечерта.

Жена му се оплакваше, наричаше го мрачен, но

вида на вещите във въздуха, ставещ все по-тъмен

така постепенно и неусетно, че изглеждаше сякаш, това е

самата стихия, в която живеем, всеки мъж

и жена заслужава един истински миг на величие

и това беше неговият, този холандски интериор, обживян и

владян, толкова спокоен и същевременно толкова оживен

от подробности: свлечените дрехи на двамата, разхвърляни

по гърбовете на креслата, кучето, преследващо някаква обувка,

широко отворения прозорец, светлината на късния следобед.

-----------------------------------------------------------------------------------------
превод: Валентин Кръстев

Дейвид Лемън е роден в Ню Йорк през 1948 г. Автор на шест поетични книги, последната със заглавие "Когато една жена обича един мъж". През 1989 г. е удостоен със стипендия "Гугенхайм"

-----------------------------------------------------------------------------------------

снимки: личен архив