Хайку: Кобаяши Исса /1763-1827/

Отвред - мъгла.

Долавям стъпки.

Кой ли е това?

Приспа детето

бедната женица и пере

под нощната луна.

Мравешка пътека.

От върхувете на облаците

слиза.

Страшен студ.
Мечтая за луната над боровете
през август.

Тъжно и печално е
да се храниш сам, слушайки
есенния вятър.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кобаяши Исса е роден в планинското селце Кашивабара, провинция Шинано, в семейство на селяни. На четиринадесет години заминава за Едо, където изучава хайку под ръководството на поетите от школата Кацушика, основана от Ямагучи Сода, последовател на Башо. В творчеството на Исса преобладават две основни теми: бедността и любовта към всяко дребно и нищожно създание.

ХАЙКУ: Зима

Луна сред зимната горичка.
Нощта пронизва
до самото сърце.

                                   Кито

Пламъкът на свещта
сякаш замръзна
в студената нощ.

                     Сейра

Навсякъде отеква
шумът на водопада. Заслушани са
мъртвите листа.

                                               Башо

Нетрепвашият пламък 
на свещта е ореол
на зимната ми тъга.

                             Яба

Дойде зимата.
Гарванът кацна
върху плашилото.

                  Кикаку

Топъл зимен ден.
В сянката -
студено.

              Оницура 

Дълга-дълга
тече реката
през заснежената равнина.

                                  Бончо

Студена утрин.
Гласове на пътници,
напускащи хана.

                        Тайги

Мразовита нощ.
Чувам само стъпките си 
по моста.

                             Тайги


----------------------------------------------------------------------------------------
"Истината е извън думите, за истината думите са тесни" - казват дзен философите. Затова Хайку
въздействат не с външното, видимо съчетание на думите, а с невидимия емоционален подтекст"

Светлана Иванова