Пловдивски поети: Галéн Ганев

ДЪЖДЪТ

С вълшебни капки тихо те целувам...
Те нежно галят всяка твоя тайна,
разхождат се в дълбоките извивки
на тялото, спохождат твоя дъх,
на устните се спират, уж случайно,
и миглите полека издължават.
Заоблят бавно женствения почерк
на хълбоците. И трептят къпини
върху гърдите - неспокойни дюни,
тракийски гробници, където кротко
лежи погребан не един владетел,
сразен от някой полудял амур.
Пътувам върху теб, каква наслада
да ме люлее този древен танц
на любовта, на нейните закони,
на нейните опасни беззакония.
И вае своя романтичен образ
червилото на твоята любов.

СМЕ

Обичам жената, която тъгува по мен
и гола се къпе в реката на моите мисли,
въздиша с гърдите ми, без да го знае.

Обичам жената, която ме води към смърт,
от смърт ме спасява, преди да възкръсне. 

ЖЕНСТВЕНОСТ

Косата ти е мълния - запалва
контурите на розовия шал.
Събудени, лунúчките изгряват
и от съня пониква лунен дъжд.

Гласа. И виолетовия поглед.
И тези вежди - смърт за моя милост.
Разпукват устните листенца нежни -
в екстаза им любовен ще изчезна.

Здрачават се зениците, но ето
от блясъка на зъбите разсъмва.
Ако поискаш залез да ти бъда,
с оранжеви лъчи ще те прегърна.

От пяна ли се ражда твойто тяло?
Реки от сладострастие излива.
Покорно се снишавам, за да видя
високия ти ръст на самодива.

АКТОВА ФОТОГРАФИЯ

Косата ти отплува надалеч
и мислите отплуваха след нея.
Мечтите оцветиха погледа
и бистрата му дълбина.

Припламна очарованото лято -
декор на тялото, по форма голо.
Творецът си припомни зимата
и кожата усети мрамор.

Но ето, похотливите очи
възпламениха бисерните рози,
греховната им зрялост. Даже девственост.
Оттам нататък хълмове. И нежност.

---------------------------------------------------------------------

Стихотворенията са от новата книга с любовна лирика на поета Галéн Ганев "Красива и мистична", Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2012. Илюстрациите в книгата са на художника Кирил Навущанов.
---------------------------------------------------------------------

Публикувам стихотворенията с разрешението на автора в рубриката "Пловдивски поети". Изображенията в блога са на френския художник фовист Анри Матис и по мое мнение прекрасно илюстрират любовния екстаз, характерен за поезията на Гален.

Премиерата на книгата се състоя на 26 окт. 2012 г. в пловдивската книжарница "Хермес" и беше представена от доц. Жоржета Чолакова.

В Liternet може да прочетете рецензията на Жоржета Чолакова за книгата на Галéн Ганев "Красива и мистична" - http://liternet.bg/publish28/zhorzheta-cholakova/galen-ganev.htm

В края на вечерта поетът-бард Краси Йорданов изпълни на китара стихотворението "Мимолетие":

Поетичният празник имаше свой естествен завършек в "Белия паяк", където изпихме по чаша червено вино за здравето и вдъхновеното любовно перо на Галéн.
----------------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева

Отокар Бржезина (1868-1929) - "Тайнствените далнини" на чешкия символизъм

Арнолд Бьоклин

ОГЪНЯТ БЯЛ НА СВЕТЛИНАТА

Бял пламък във фенера на душата стягаш

и той сред полумрак в агония кърви.

Вървя през дните си под сводове от влага

като в коридор на изоставен манастир,

там, где вълни от мрак се блъскат в стенописи

и митове далечни в рамките тъмнеят –

прозорци във века на чудото разбити

на Тайнството към хоризонтите му бледи.

Синеят в димни далнини мъгли безбрежни

над дворцови веранди, в уличната суетня,

сред пяната на страсти, пориви, копнежи

победният живот кипи във вихрена игра;

Арнолд Бьоклин

от женските очи вали в телата огън,

изтляват в черепите нерви обгорели,

и тръпнат сред илюзии, възторг, тревога

на Тайнството по опнатите струни бели.

Бял пламък във фенера на душата стягаш

и той сред полумрак в агония кърви.

Вървя през дните си под сводове от влага

като на меланхолия среднощен вик.

И часовете на Нощта оттекват в мрака

от кулата на онзи вечен Град с метален глас –

молитва утринна душата моя чака,

ангела на Тайнството – последния ми час.

 ----------------------------------------------------------------------------

 Отокар Бржезина – най-значимият поет на чешкия символизъм. Посвещава своето слово на елитарната идея за Изкуството като висше проникновение и познание. Създава поезия на мистичния екстаз. Стихосбирките му излизат през 90-те години и са единни като естетическа и образна система. Лирическият герой е в очакване на божественото тайнство, което за него е смъртта.

Бржезина е поет с изключително сложна стилистика, която напомня на бароковата пищна експресивност, но в същото време притежава интелектуалната вглъбеност и метафоричния лиризъм на поколението от края на века, вдъхновено от ницшеанската философия.

Силата на тази поезия е в удивителната неделимост на сложно образно значение, което е най-често от митологичен или философски порядък, и един изискан, филигранен, музикално въздействащ и ерудитски организиран изказ. Поради стилистичната енигматика на своя език, която владее до съвършенство, Бржезина е на практика не само непреводим, но и трудно достъпен и за чешкия читател.

Предложеното стихотворение е от първата му стихосбирка „Тайнствени далнини” (1895)

 превод от чешки и бележки: Жоржета Чолакова

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Подготвено за печат за поредното издание на сп. "Славянски диалози". Пубикува се за първи път с разрешението на редакцията на списанието.