ПРОЛЕТ
Вятърът прониква с дългите си пръсти
между клоните и свири замечтан
върху нишките на паяжините
като на арфа.
По челото ти
розите разтварят клепки,
бели, крехки, ефирни
като предчувствия потайни,
и трептят като немирството, което
в твойта кръв пулсира.
Вечно ненаситен,
ненаситно жаден поглед впивам
в твоите сияещи очи,
ясни като теб, дете,
ясни, сянка невидели
ни веднъж.
из "Поеми на светлината", 1919
ЛЯТО
Далеч по хоризонта - една след друга -
безмълвни мълнии потръпват
като нозе на паяци,
изтръгнати от тялото,
което те са носили.
Жега е.
Земята е безкрайна пшенична нива
и глас на скакалци.
Под слънцето класовете
притискат към гърдите си зърната
като кърмачета.
Лениво времето разтегля миговете си
и след това заспива
сред алените макове.
Наблизо щурец просвирва.
ЕСЕНЕН ЗАЛЕЗ
От планините високи
с алени устни
залезът духа
в пепелта на облаците -
раздухва скритата жарава
под тънкото було на облаците.
Лъч последен,
от залеза достигнал,
криле присвива
и тръпнещ се отпуща
върху листо.
Но твърде тежък е товарът
и листото се отронва.
Моя душа!
По-добре да те скрия в гърдите си,
дълбоко да те скрия -
достигне ли до тебе лъч,
ще рухнеш.
Есен е.
из "Стъпките на пророка", 1921
КОПНЕЖ
Отпивам жадно твоя аромат и с длани
лицето ти обгръщам,
тъй както моята душа обгръща чудесата.
Стоим очи в очи, пламтим от близостта си.
И ми шептиш: "По теб копнея!"
С такава тайнственост и нежност,
като че ли в страна далечна съм заминал!
Какво море, таиш в сърцето си, жена,
коя си ти?
Запей ми за копнежа си отново.
И ще те слушам,
додето миговете ми се сторят пъпки, от които
вечността разцъфва.
превод от румънски: Огнян Стамболиев
