Надеждата е едно хвъркато създание,
което кацва във душата
и пее своята песен без думи,
и никога не спира.
В нея се чува най-сладкият смях -
и се иска много силна буря,
за да убие малката птичка,
която пази такава топлина.
И аз я чух над най-студената земя
и над най-необикновеното море,
и все пак, дори в най-голямата опасност,
тя не ми поиска нито троха.
Превод от английски: Цветан Стоянов
Емили Дикинсън е от мъчните фигури в световната поезия. Нещо в нея се съпротивлява срещу стереотипите на литературните оценки повече, отколкото при други автори. Мъчна е и нейната биография. В нея няма авантюри, бездни, губещи се години. Тя е мъчна с това, че е най-обикновена.
снимки: Ина
Няма коментари:
Публикуване на коментар