АНАТОМИЯ НА ЗЕЛКАТА

„Яж ми зелето” – спектакъл пърформанс на Вирджиния Додова и Добромир – Иван 
Нощта на музеите – 15 май 2010 г.


Макар че заглавието съблазнително приканва към изяждане на зеленчука, идеята се съсредоточава точно върху обратното. И както споделят авторите:
„Пърформансът фокусира зелката като естетически обект.”

Ето как:
Зелките най-канибалски ще бъдат разполовени от скулптура с двойно име Добромир – Иван и 
експонирани на постаменти. Една част от тях.



На други зелки ще им се резнат листата и Джина с една шевна машина ще ги зашие безмилостно на червена лента, а лентата след това ще се монтира върху черни платна от – познайте – найлон.


И целият този ритуал – при специално осветление, под звуците на музика с мирис на индийски клечици. Спокойно! Няма домати. И богинята Кали няма нищо общо. Все пак става въпрос само за зелки, които трябва да бъдат представени на публиката като всичко друго, но не и като храна.


И без друго за голяма част от населението на Планетата салатата не е храна. Както е казал британският пътешественик капитан Форд:
”Салатата е венецът на всяко френско меню и срамът на всяко английско”. Да не говорим, че хърбите-помешчици в Русия изобщо не били на уважение и ставали за присмех на крепостните.


Зависи от нагласата. И все пак никой не приема добре нещо толкова меланхолично като най-бедния роднина от онова, което се хвърля на огъня или се дъвче сурово.


Ето и няколко думи за авторите.

Вирджиния Додова е бакалавър по моден дизайн и сценография в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Сценограф и художник на костюмите на много театрални постановки и спектакли. През 2004 г. е носител на ПЪРВА НАГРАДА ЗА СЦЕНОГРАФИЯ – НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ „КРАТКИ ТЕАТРАЛНИ ФОРМИ” – Враца 2005. А през 2005 г. е наградена с „АСКЕЕР” за костюмите на постановката „Абсолвента” от Т. Джоунс, реж. Ивайло Христов, ДТ „Сълза и смях”.



За Добромир – Иван е достатъчно дори само да споменем, че е ученик на Йосиф Бойс, един от най-влиятелните художници на 20 век, който мислел да гради кариера в медицината, но направил рязък завой и скочил в концептуалното изкуство, станал един от стратезите. Йосиф Бойс още като надникнал в папката на Добромир – Иван и го приел в кухнята на ателието си. Добромир – Иван 15 години живял в Австрия. Автор е на десетки изложби в Европа и САЩ. Работи със силикон и епоксидна смола.
 
Миналата година се закани, че ще направи стена на славата с имената на прочути творци като Анди Уорхол.


Повече за цялостната програма на Нощта на музеите  в София може да видите тук:
http://mc.government.bg/images/Nosht%20muzei2010_new.pdf

Кристин Мирчева - Ина                    
15 май 2010 г. , Public Republic

PIERRE FAVA

Изложба "Светлина върху черното"

френския художник Пиер Фава "Светлина върху черното" Откриване: 4 май 2010 г. от 18.30 часа Пиер Фава е френски самоук художник, роден през 1979 г. в Тулон, Франция. Преминал през изключително тежко детство, лишен от семейна топлина, той изгражда сам своята личност и дарба; сам намира пътя в живописта. Пиер Фава налага бързо един стил, чрез който изследва диалектиката на материята и духа. Нито съвсем абстрактни, нито напълно концептуални, тези творби са вдъхновени от френската традиция - от „художника на черното” Пиер Солаж, който казва: „Когато светлината се отрази върху черното, тя го трансформира и така разкрива психичното му поле. Черното излиза от тъмнината и става светлинен цвят”. Освен с европейските informel артисти, името на Пиер Фава се свързва и с традицията на американския абстрактен експресионизъм на Франц Клайн (1910-1962) и Барнет Нюман (1905-1970). Но най-вече се причислява към духовните рожби на фамозния Жан-Пол Риопеле (1923-2002) – канадски скулптор и художник, носител на Големия офицерски кръст на Квебек, който след 1949 година трайно се заседява в Париж и оказва силно влияние върху по-младите поколения екшън-пейнтери както в Европа, така и през океана. Незатихващата инвазия на неформалното, ирационалното, автоматичното рисуване. На пръв поглед лишени от съдържание и замисъл, платната на Пиер Фава ни препращат към човешката тленност; говорят за страха, отчаянието, тъгата... И най-вече за смъртта. Художникът се фокусира върху обемното нанасяне на боята, смесена понякога с въглищен прах и различни пигменти. Стреми се към релеф със следите от нож, шпатула, гребен... Грубите ръбове оставят „прозорци” в платното. Това са така наречените “zips” на Барнет Нюман – прорези, през които може да се надникне „отвъд”, да се гадае. Дори картините, които включват и различен цвят, акцентират върху черното със символичното си значение и метафоричност. Без предварителни ескизи, мощни и темпераментни, платната залагат на динамичното, спонтанното и драматично въздействие. Връзката картина - зрител разчита много на личното прозрение. Кариерата на Пиер Фава се развива бурно и той бързо и категорично заема място в средите на аматьорите и колекционерите на съвременно изкуство в Ню Йорк и Париж. За себе си художникът скромно твърди: „Винаги съм рисувал абстрактно, защото никога не съм знаел добре да рисувам.” • Изложбата е част от програмата на Френския институт, който от няколко години по традиция представя на софийската публика съвременен френски художник.

Автор: Ина Мирчева 26.04.2010 - 17:27 Посетено: 201

"МЕЖДУ РЕАЛНОТО И АБСТРАКТНОТО"

Изложба живопис на Христо Николов "Между реалното и абстрактното" Откриване: 14.04.2010 г. от 18.00 часа Христо Николов е ученик на големия български художник и педагог проф. Ненко Балкански. От него през годините е съхранил най-важния урок: никога да не си помисля, че е велик. „Ненко Балкански много се страхуваше да не станем маниаци, да не се вземем насериозно, затова започвам картините си като дете, което си играе, и работейки върху тях, ги завършвам като философ с размисъл върху нещата от живота.” Заедно с Красимир Линков, Олга Наздрачева, Джовани Поповски и Тодор Гошев, Христо Николов е сред преподавателите още от основаването на Художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив. Казва, че „художник” е професия за идеалисти, а това вече едва ли е мотив за новите много по-прагматични поколения, които трябва да бъдат научени да рисуват професионално, а после „хвърлени” в света да се справят сами. Христо Николов започва творческия си път с фигурални композиции, по-късно е завладян от пейзажа и натюрморта, които му дават изключителната свобода да решава цветови и пластични проблеми. Така естествено преминава към абстракцията, имайки за пътеводна звезда бащата на отвлеченото в изобразителното изкуство Василий Кандински: „Всяко произведение на изкуството е дете на своето време, често то е майка на нашите чувства.” Провокацията на абстрактното е в отказа от изброяване на предмети и събития и възможността да наостриш сетивата като композираш хармонии от цветове и форми. Ребуси, разчитани винаги по различен асоциативен път. Ето и няколко изречения от изкуствоведа Алена Ликова за платната на художника: „Платна, в които духът и метаморфозите на природата са преобразени в чувствено рационалната полифония на пролетта в милиардите й звънливи оттенъци – като успокоение и отмала на окото, раздразнено и изморено от гледките на урбанистичния пейзаж, като израз на дълбоко вълнение, прорязало душата... Платна, стоящи на границата между сън и пробуда, между осезаемо и невидимо, почувствано и неизразимо.” Основно изразно средство е цветът. Голямоформатните платна въздействат със своите ярки колоритни стойности, колажни ефекти, постигнати с помощта на фактурата и смелия рисунък. Авторът представя една съвременна живопис, колкото свързана с европейските тенденции, толкова и национална по своя характер. ◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА Роден на 19.11.1945 г. Завършва НХА – София през 1973 г. специалност „Живопис” при проф. Ненко Балкански. Член на СБХ. Има над 20 самостоятелни изложби и участия колективни изложби и международни симпозиуми в България, Полша, Русия, Германия, Англия, Македония. Председател на Дружеството на пловдивските художници в периода 1996-1999 г. Носител на Годишна общинска награда „Пловдив” през 1997 г. Номиниран за наградата „Мечът на Ромфея”, Пловдив – 1999 г. Номиниран за наградата „Пловдив” - 2000 г. Автор: Ина Мирчева 10.04.2010 - 11:44 Посетено: 210

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват. Име: Заглавие: Коментар: Препиши кода: Коментарите се публикуват след преглед от администратор. Вашият коментар е успешно изпратен. Проблем при изпращането до сървъра. Моля опитайте отново. Проблем при изпращането до сървъра. Моля опитайте отново.

"ИСТОРИИ С АНГЕЛИ И АРХАНГЕЛИ"

Картини-приказки, в които няма лоши, има само добри...

Мариана Калъчева и нейните „Истории с ангели” Откриване: 15 март 2010 г. от 18.00 ч. Ако спешно се нуждаете от доза оптимизъм, а най-вероятно е точно така, елате в Новотел Пловдив на 15 март и Мариана Калъчева ще ви разкаже 25 истории с ангели. Почти всички важни ангели, с една дума – архангели, са тук: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил... Летят със своите задачи, верни и тайни агенти на Твореца – един благовести, друг лекува, трети просвещава... Облечени с шарени дрехи, развети като гемиджийски платна – типично за наива. Има една влюбена балерина, има момиче без котка и момиче с котка и все с очите на красивата художничка; има макове с неувяхваща прелест и свежест; има и големи маргарити – от онези, на които късаме листата, за да разберем дали ни „обича или не”. Обаче в тези картини няма „не” – всички са влюбени. Дори страшният княз – архистратег Михаил. „Travel” по вълнообразни хълмове, весели басейни с плацикащо се вкупом население, прескочи-кобили... Не е забравен и „Циганинът с колелото”. Смята се, че наивизмът е присъщ за самоуките художници, каквато Мариана Калъчева не е. Много добър график и портретист, тя се завръща към една своя тема от преди няколко години, но вече обогатена с нови вариации. Картини-приказки, в които небето, ако не е съвсем синьо, то ще е с леки облачета, разбира се, бели и пухести. Няма лоши, има само добри. Никой с никого не се сражава, никой не умира, тревата е винаги зелена и любовта е до нас – даже видима. „Цветовете са ярки, светли, светлината сякаш струи от образите и ги прави още веднъж смислов център, отделните детайли са изградени с почти релефна изразителност на обема, а пространството е сякаш “на ръба”, на границата между земното кълбо и небето, напълно лишено от конкретика и перспектива”. "Ако играта е един от най-устойчивите кодове в човешката същност, който като че ли цял живот се стремим да изтикаме някъде в задния двор на съзнанието си, то в изкуството игровото начало е от изключителна важност. Там именно се съдържа онзи ключов заряд, който подтиква към правене, към творене, към измисляне и разказване на нови и нови истории." доц. д-р Галина Лардева ◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА Мариана Калъчева Родена на 9.06.1977 г. в гр. Пловдив 2002 г. – завършва графика при доц. Владимир Генадиев, АМТИИ, гр. Пловдив 2003 г. – Завършва магистратура по специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство” - Графика в АМТИИ, гр. Пловдив при доц. Владимир Генадиев и проф. Бисер Дамянов. Самостоятелни изложби: . 1998 г. – галерия „Възраждане”, гр. Пловдив - дебют (рисунки) . 2004 г. – галерия „Жорж Папазов”, гр. Пловдив (графика и рисунки) . 2006 г. - галерия „Арт Плюс”, гр. Пловдив (живопис) . 2008 г. – галерия „Минерва”, гр. София (живопис) . 2009 г. – галерия „Минерва”, гр. София (живопис) . 2009 г. – Градска галерия – Карлово (живопис) Участия в общи експозиции: . 1999 г. - „Голо тяло ‘99” – галерия „Възраждане” – Пловдив . 2002 г. - „Голо тяло 2002” – галерия „Възраждане” – Пловдив . 2002 г. – Изложба на студенти от класа на доц. Владимир Генадиев в галерия „Мексиканска графика” – Пловдив . 2004 г. – Кураторски проект „Младежка изложба” – ДПХ - Пловдив . 2004 г. - Четвърто международно триенале на Графиката – София . 2004 г. – Изложба на пловдивски графици – Културен Център - Ниш, Сърбия . 2005 г. - ХVІІ Международно биенале на хумора и сатирата” – Габрово . 2005 г. – Нощ на галериите - Изложба „ Пленер Царево 2005”, Градска художествена галерия - Пловдив . 2006 г. – „Танго” – галерия „Плеяда” – Пазарджик . 2007 г. – „Вино и любов” – съвместен проект на галерия „Арт Плюс” и Информационен център Хисар, гр. Хисар . 2007 г. - „По вода” – съвместен проект на галерия „Арт Плюс” и „Форма Дизайн” - Пловдив . 2007.03 – „Дами канят” – галерия „Арт Плюс” . 2007 г. – Изложба „Пленер Брацигово - живопис 2007” – галерия „Арт Спектър” . 2007 г. – Изложба „Пленер Крапец – живопис 2007” – Община Шабла . 2007 г. – „77” – обща изложба на живописци, родени през 1977 г. – „Арт Плюс” - Пловдив . 2009 г. - „15х5” – куратор Любена Хаджийска, ДПХ - Пловдив . 2009 г. – „Тюяп” - галерия „Жорж Папазов” - Истанбул, Турция От 2003 г. е член на Дружеството на пловдивските художници От 2007 г. е член на Съюза на българските художници 2008 г. – Награда за Националния конкурс „Думи в цвят”, гр. Пазарджик

Автор: Ина Мирчева 12.03.2010 - 17:20 Посетено: 349

"Безкрайно" на Стели Грънчаров

експозицията "Безкрайно" на художника Стели Грънчаров „Безкрайно е ключова дума в търсенията ми на художник. Въображаемата хармония на света, одухотворена и пречистваща. Надявам се творбите ми да успеят да предадат на зрителите магията на онова чувство за безкрайност и непознаваемост, лекота и оптимизъм, което да ги накара да си задават хиляди въпроси и да не спират да търсят техните отговори, така сякаш слушат хубава музика”. Стели Грънчаров В изложбата, заедно с шестте голямоформатни композиции, ще бъдат представени за първи път и 20 платна от цикъла „Безкрайно”. “Силата на движението”, „Приложения на Питагоровата теорема”, „Сюрреалистично пътуване”, „Третото око”, „В сърцето на сферата”, „Свободни електрони”, „Алгебрични решения”, „Толкова много небе”... Заглавията на картините говорят сами по себе си за идеята на автора да избяга от разказвателното и чрез абстракцията да обедини своите търсения в областта на геометричния знак, музиката и цвета. Чрез зримото да поведе фантазията ни към паралелния невидим свят на духовното мироздание. На първо четене някои от платната препращат към чипровските мотиви или към традиция на patchwork, при вглеждане обаче се превръщат в теореми, чието доказване нараства с геометрична прогресивност. Правата линия, триъгълникът, окръжността са за автора най-съвършените форми в живописта, които му позволяват динамично да композира в безкрайни вариации, при това в съчетание с цялата прелест на багрите. Ако проследим изложбите на Стели, ще се уверим, че той е винаги различен. И винаги виртуозен в изпълнението. Това важи и за полагането на цвета с масло или акрил и за колажирането – за неопитното око – детска игра, а всъщност изключително деликатно изграждане на картинно пространство в симултанен план. Можем да наречем платната на Стели Грънчаров багрен абстрактен „разказ” за Времето и Пространството. ◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА Стели Грънчаров 1964 - роден в гр. Оряхово 1983 - завършва Френската езикова гимназия, гр. Враца 1993 - дипломира се в Националната художествена академия, гр. София 1994 - член на Съюза на българските художници и Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) 1995 - награда за живопис на Съюза на българските художници 2006 - специализация в “Cite Internationale des Arts”, Париж, Франция Избрани изложби и участия в изложби 1993 - галерия “Витоша”, гр. София 1994 - галерия “Студио спектър”, гр. София; V Международно биенале, гр. Кайро, Египет 1995 - галерия “Аросита”, гр. София 1996 - галерия “Мелон”, гр. София; I Международно триенале на живописта , гр. София 1997 - галерия “Аlternatif”, гр. Прага, Чехия 1998 - галерия “Солерс”, гр. София; галерия “Samuel Menache”, Мексико Сити, Мексико 2001 - галерия “Шарон”, гр. София; галерия “Nylon”, гр. Истанбул, Турция 2002 - галерия “Stenton”, гр. Единбург, Шотландия; галерия “Циклоп”, гр. София 2003 - Френски културен институт, гр. София; Руска академия за изящни изкуства, гр. Москва, Русия 2004 - галерия “Espai G d’art”, гр. Тераса, Испания; Palais Porcia, Виена Австрия 2005 - галерия “Antoni Pyniol”, гр. Реус, Испания 2006 - галерия “Ракурси”, гр. София 2007 - галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция 2008 - галерия “Le Papillon”, гр. Варна; галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция 2009 - галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция; галерия “Аrt Center Forum”, гр. София Има творби в Националната художествена галерия, София, както и в частни колекции в България, Австрия, Австралия, Англия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Норвегия, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Чехия, Швейцария, Шотландия, Япония.

Автор: Ина Мирчева 02.03.2010 - 02:29 Посетено: 303

АЛЕКСАНДЪР ДОБРИНОВ - един от магьосниците на българската карикатура

Непознатият Александър Добринов

„Непознатият Александър Добринов” Изложба от непоказвани творби на големия български портретен карикатурист Откриване: 16 февруари 2010 г. от 18.00 ч. • Изложбата се провежда в рамките на Ротарианската програма „Култура и исторически наследство” на Ротари клуб София - Средец и се организира съвместно с Национален арт център ФОРУМ в израз на уважение и признателност към единствения завършен портретен карикатурист у нас, утвърдил портретния шарж като самостоятелно изкуство. ◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА Александър Добринов е роден на 29 август 1898 г. във Велико Търново в семейството на Христо и Донка. В гостилничката на бай Христо са отсядали Стоян Михайловски, Цанко Церковски, Петко Ю. Тодоров – първи ценители на окачените по стените рисунки с молив на слабичкия и леко заекващ малък художник, едно от шестте деца на мечтаещия за паломничество до Иерусалим баща. По майчина линия Добринов е в родствени връзки с втория по големина зографски род от времето на Възраждането в Трявна – рода на Захариеви. Вече като младеж – нисък на ръст, но с дух и сила на великан, отива в София и учи в Рисувалното училище. В София се сприятелява с Христо Смирненски, става сътрудник на „Българан”, другарува с Борис Денев, Константин Щъркелов, Добри Немиров. Но за Добринов са тесни хоризонтите на българската интелектуална бохема и той заминава за Виена, попада в бленувания свят на прочутите, между които и Рихард Щраус; обзет от възторг пише на семейството си: „Радвайте се всички, че съм в контакт с велики хора!” 1927-1932 – пет години живее и работи в Чехословакия. Урежда шест самостоятелни изложби, рисува Христина Морфова, проф. Алфонс Муха, Президента Масарик... През 1933 в Рим, във фоайето на един хотел съдбата го среща Шаляпин. За 10 минути Добринов прави такъв великолепен шарж на маестрото, че той се подписва: „Браво, сеньор Добринофф!” Следват самостоятелни изложби във Варшава, общи изложби в София, пътуване до Германия с българската културна делегация... Добринов въвежда у нас големите фигурални композиции „Софийският клуб”, „Масата на сенаторите”, „Професорите от медицинската академия”. Известната „Кафене Цар Освободител” – 106 личности от българския интелектуален елит през 30-те. Стотици образи на писатели, художници, индустриалци, банкери, политици... Покорява света на изкуството, винаги аплодиран и отбелязван в най-престижните чуждестранни вестници! След 1944 г. е арестуван заедно с Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Димитър Талев, Чавдар Мутафов и осъден на две години затвор от „народния съд”. Вината? Вината е, че си умен и че си получил образование във Виена. Да си умен, значи да си политически престъпник. По застъпничество на приятели излежава присъдата в Червен кръст. Създава цикъла „Югославските деца” и „Огради”, няколкостотин рисунки, които след прехвърлянето отново в затвора, са загубени завинаги. Изселен в Луковит до 1953 г., изключен от Съюза на художниците. Докато рисува етикети за консерви, за да спаси от гладна смърт семейството си, създава цикъла „Гримасите”, „Деца играят на ловци”, сцени от Луковит – някои от тях ще бъдат представени за първи път пред публика. В изложбата ще бъдат показани и множество документи, неизвестни шаржове, между които на Жорж Папазов и последния автопортрет на художника – рисуван няколко месеца преди да бъде поразен от рак през 1958 г. – годината на неговата смърт. Също: полихромен портрет на проф. Димитър Атанасов – последният президент на Софийския клуб преди войната, копие от портрета на един от спасителите на българските евреи Димитър Пешев, чийто оригинал Софийският Ротари клуб откупува и дарява на Националния исторически музей. Ще бъдат представени и жанровите композиции „Излишно любопитство” и „Старият евреин”, една малка, но много силна рисунка – „Змиите на злобата”, правена вероятно около 1943-44 г. – политическите убийства на народните водачи. За него един полски критик казва, че „спира до границата на жестокостта” - ироничен, но добродушен, саркастичен, но не и злобен, прозорлив, но опрощаващ. „Той рисува, той живописва, но той не хапе” – е отбелязано в брой на ротарианско списание от 1936 г. по повод създаването на уникален групов портрет шарж на клуба. Милена Георгиева нарича неговите портрети портрети на душата, психоанализ чрез перо и четка, дориановски портрет, който учи на самоирония. • Софийският Ротари клуб изказва сърдечна благодарност на Любозар Добринов – син на художника, за безкористното предоставяне на оригиналите на показаните в изложбата творби.

Автор: Ина Мирчева Посетено: 369

PIERRE FAVA

Изложба "Светлина върху черното"

френския художник Пиер Фава

"Светлина върху черното"

Откриване: 4 май 2010 г. от 18.30 часа

Пиер Фава е френски самоук художник, роден през 1979 г. в Тулон, Корсика. Преминал през изключително тежко детство, лишен от семейна топлина, той изгражда сам своята личност и дарба; сам намира пътя в живописта.

Пиер Фава налага бързо един стил, чрез който изследва диалектиката на материята и духа. Нито съвсем абстрактни, нито напълно концептуални, тези творби са вдъхновени от френската традиция - от „художника на черното” Пиер Солаж, който казва: „Когато светлината се отрази върху черното, тя го трансформира и така разкрива психичното му поле. Черното излиза от тъмнината и става светлинен цвят”.

Освен с европейските informel артисти, името на Пиер Фава се свързва и с традицията на американския абстрактен експресионизъм на Франц Клайн (1910-1962) и Барнет Нюман (1905-1970). Но най-вече се причислява към духовните рожби на фамозния Жан-Пол Риопеле (1923-2002) – канадски скулптор и художник, носител на Големия офицерски кръст на Квебек, който след 1949 година трайно се заседява в Париж и оказва силно влияние върху по-младите поколения екшън-пейнтери както в Европа, така и през океана. Незатихващата инвазия на неформалното, ирационалното, автоматичното рисуване.

На пръв поглед лишени от съдържание и замисъл, платната на Пиер Фава ни препращат към човешката тленност; говорят за страха, отчаянието, тъгата... И най-вече за смъртта. Художникът се фокусира върху обемното нанасяне на боята, смесена понякога с въглищен прах и различни пигменти. Стреми се към релеф със следите от нож, шпатула, гребен... Грубите ръбове оставят „прозорци” в платното. Това са така наречените “zips” на Барнет Нюман – прорези, през които може да се надникне „отвъд”, да се гадае. Дори картините, които включват и различен цвят, акцентират върху черното със символичното си значение и метафоричност.

Без предварителни ескизи, мощни и темпераментни, платната залагат на динамичното, спонтанното и драматично въздействие. Връзката картина - зрител разчита много на личното прозрение.

Кариерата на Пиер Фава се развива бурно и той бързо и категорично заема място в средите на аматьорите и колекционерите на съвременно изкуство в Ню Йорк и Париж.

За себе си художникът скромно твърди: „Винаги съм рисувал абстрактно, защото никога не съм знаел добре да рисувам.”

Kristin Mircheva - Ina