ПОЗНАВАМЕ СЕ
Познаваме се,
срещнахме се един ден
на земята -
аз вървях от едната й страна,
а ти - от другата.
Ти беше и тъй, и иначе,
о, беше като всички жени,
виж, че ти запомних
лицето.
Аз се разчувствах
и ти казах нещо с ръка на сърцето,
но нямаше как да ме чуеш.
Защото между нас непрекъснато сновяха коли
и вода, и най-вече - планини,
и цялото земно кълбо.
Ти ме гледаше в очите,
но какво ще се види там?
В моето полукълбо
току-що се беше здрачило,
беше настъпила нощ.
Протегна ръка: докосна облак.
Аз прегърнах през рамо един лист.
КЕРВАН
Никой не е вече Одисей.
Изчезнали са и сирените,
само восъкът в ушите не свършва -
всекидневно го изриваме с лопата.
Междувременно морето изсъхна,
вълните станаха нещастни гърбици
на камила.
Яздим ги денем и нощем
и с ръце, пъхнати до лакти в ушите,
се опитваме да отпушим някой чист звук,
една песен, която те кара да вървиш,
да вървиш безкрайно през пясъците.
ВИБРАЦИЯ
Сърцето му биеше толкова силно,
че там,
където той бе застанал,
слънцето видя още един -
на две крачки пред него,
и друг - по-назад,
и друг - отдясно,
и друг - отляво.
И всеки от тях на свой ред
се удвояваше от вибрацията
на едно и също сърце.
А на човека му се налагаше да живее
едновременно
със същите тези хора -
до последната черта на лицето си.
превод от румънски: Здравко Кисьов и Асен Стоянов
