Дневник: Christina Rossetti /1830-1894/



WHAT IS PINK?

What is pink? A rose is pink
By the fountain's brink.
What is red? A poppy's red
In its barley bed.




What is blue? The sky is blue
Where the clouds float thro'.
What is white? A swan is white
Sailing in the light.







What is yellow? Rears are yellow,
Rich and ripe and mellow.
What is green? The grass is green,
With small flowers between.







What is violet? Clouds are violet
In the summer twilight.
What is orange? Why, an orange,
Jast an orange!


Дневник: Оскар Уайлд






НАД АРНО

Припламна пурпур над стената -
зокумът зърна утринта,
но над Флоренция нощта
все още сивкав плащ намята.

Росата осветля по хълми,
по цветовете заискри,
а хорът от щурци се скри,
атическия химн изпълнил.


Зефир в листата затанцува
от долината с аромат
на финия бадемов цвят -
гласът на славей се дочува.

О, нежен бард на самотата!
Изпей ми песен за любов,
докато горският покров
стрелите чупи на луната.


Преди в смълчаната природа
- нехаен, синкавозелен -
да хлътне идващия ден,
да яхне бързо небосвода

от изток и да го премине,
а в бялналите му ръце
възторгът в моето сърце
или пък славей да загине.



Превод от английски: Александър Бояджиев


"Движението на Естетите, което приема Уайлд като най-ярката си емблема и като най-известния си грешник, обхваща изобразителното изкуство, приложните изкуства и литературата. Макар и наследници на Прерафаелитите, Естетите не се интересуват от силновикториянския им етичен тон. За Прерафаелитите, повлияни от Ръскин, създаването на красотата е дълг към обществото; за Естетите, водени от Пейтър, това е дълг към самия себе си."
                                                                                                Галина Томова



"Оскар Фингал О'Флахерти Уилс Уайлд - име, което е определено да бъде в устата на всички, не трябва да е твърде дълго". 

Оскар Уайлд
 


Емили Дикинсън






Надеждата е едно хвъркато създание,
което кацва във душата
и пее своята песен без думи,
и никога не спира.

В нея се чува най-сладкият смях - 
и се иска много силна буря,
за да убие малката птичка,
която пази такава топлина.

И аз я чух над най-студената земя
и над най-необикновеното море,
и все пак, дори в най-голямата опасност,
тя не ми поиска нито троха.

Превод от английски: Цветан Стоянов

Емили Дикинсън е от мъчните фигури в световната поезия. Нещо в нея се съпротивлява срещу стереотипите на литературните оценки повече, отколкото при други автори. Мъчна е и нейната биография. В нея няма авантюри, бездни, губещи се години. Тя е мъчна с това, че е най-обикновена.

снимки: Ина


Шарл Бодлер







ЧОВЕКЪТ И МОРЕТО

Човеко горд, с морето не ще те разделят!
За твоята душа то днес е огледало,
на вечните вълни простор и воля дало;
но по-горчива бездна нима не е духът!




Вдън своя образ пак се гмурваш; как желал би
с очи да го прегърнеш и задържиш с ръце,
забравя своя ропот нещастното сърце
сред тия стонове неспирни, диви жалби.




И двамата не сте ли пълни с мрак и тайни:
човеко, кой прониква сред твоите глъбини,
богатствата ти кой ли, море, ще оцени?
Ревниво пазите душите си безкрайни!





И ето че все още, от дълги векове,
без угризения, без милост е борбата -
че блазни ви смъртта, от топла кръв облята,
о, братя разярени, о, вечни врагове!

                               из "Цветя на злото"


Превод от френски: Кирил Кадийски

"Бодлер знае, че идеалният свят е само мечта - нещото, към което трябва да се стремим, защото за твореца пътят към идеала е по-важен, отколкото неговото осъществяване, а участта ни е отредила да живеем и в един друг, по-осезаем и затова по-мъчителен свят."

                                                                                                                            Кирил Кадийски



снимки: ина

Едгар Алан По

Аннабел - Ли


То бе тъй отдавна в далечна страна  -
в приморска страна сред мъгли. -
И в тази страна бе девойка една,
наречена Аннабел-Ли.
Обичах я аз - и обичан аз бях:
в разлъка не бихме могли.

Ний бяхме деца - две деца в таз страна,
окръжена от сиви мъгли,
но безкрайна любов - непозната до днес -
ме обвързваше с Аннабел - Ли! -
И за нея дори да завиждат на нас
серафимите биха могли!

Но за туй ли - уви! - в тая морска страна,
окръжена от вечни мъгли,
ах, за туй ли - уви! - буря есенна сви -
и уби мойта Аннабел - Ли!
И тогава от мен в онзи траурен ден -
там роднини и близки дошли -
скриха в скъп саркофаг върху морския бряг
навсегда мойта Аннабел - Ли!

О, без завист - уви! - горе в ангелский хор
да ни гледат не биха могли!
И аз знам: затова - знаят всички това
във онази страна сред мъгли, -
затова там - уви! буря есенна сви
и уби мойта Аннабел - Ли!

Но аз знам, че сега да обичат така,
както двама ний с Аннабел - Ли,
вече други не биха могли! -
И затуй - нито Бог в своя светъл чертог,
нито земните духове зли -
не ще разделят вече мойта душа
от душата на Аннабел - Ли!

Щом луната изгрей, скъпи мисли навей
за нетленната Аннабел - Ли! -
И звездите навред ми изпращат привет
със очите на Аннабел - Ли!
В нощен мрак аз съм пак там под гробния свод
с нея - мойта душа - и любов - и живот! -
Сякаш двама ни сбра пак в един саркофаг
любовта там на морския бряг!

Превод от английски: Георги Михайлов

Е.А.По - най-мощният писател на своята епоха, хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика.
                                     Шарл Бодлер

Е.А.По е сюрреалист на приключението.
                                     Андре Бретон

ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС



СЪБОТИ

НАВЪН е залез - патинирано бижу,
монтирано във времето  -
и ослепял бездънен град,
където хората не те и забелязаха.
Мълчи или напява вечерта.
Там някой бляновете, приковани
в пианото, освобождава.
И вечно - многоликостта на твойта прелест.

                    ****     

Макар и да не го желаеш,
прелестта ти
прахосва щедро чудото си с времето.
В теб щастието е,
тъй както в листа нов е пролетта.
Почти съм вече никой  -
дотолкова съм само този блян,
изгубващ се във вечерта.
Насладата е в тебе,
тъй както в шпагата - жестокостта.

                  ****

Нощта сгъстява на прозореца решетката.
Сред стаята неумолима
се търсят като слепи двете наши самоти.
Над здрача надделява,
разкошна, белотата на плътта ти.
Във любовта ни горест има,
която си прилича със душата.

                  ****

Ти,
която вчера беше само прелестта изцяло,
си също цялата любов - сега.


Превод от испански: Рада Панчовска

ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС

РОЗАТА,
неувяхващата роза, дето не разбулвам,
тази, дето е ухание и тежест само,
тази, в черната градина сред дълбока нощ,
тази, от коя да е градина или привечер,
розата, която се възражда от ефирната
пепел чрез изкуството на алхимика,
розата на персите и Ариосто,
тази, дето винаги единствена е,
тази, дето винаги е розата на розите,
младият платонов цвят,
огнената и незряща роза, дето не разбулвам,
розата непостижима.