Лесно е по линията...
Зная къде отивам.
Възможно е да не стигна.
Всички сме пътници.
С това жълто такси
пътуваме в една посока -
всяка вечер го снимам,
никога не ми омръзва.
Понякога то се обръща срещу мен
и ме подминава.
Уж се срещаме случайно
и се подминаваме.
Както ние с теб понякога
зад мокрите стъкла -
никой не ни вижда.
И ние никого не виждаме.
Кой ли иска
да има край това пътуване!
Не и в топлата нощ,
не и в топлия дъжд.
------------------------------------------------------------------------------------------и--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------и
