Шарл Бодлер: Цветя на злото



ПРИЗРАК


И моите стихове за теб са; мойто име -
самотен кораб, носен от мощен аквалон! -
щастливо щом достигне далечен небосклон
и хората с мечти съгрее в мрака зиме,

то споменът за тебе със странен струнен стон
да заглуши пред тях мълвите нетърпими
и тайнствено - тъй както обесен с някой клон! -
да бъде свързан пак с надменните ми рими.

Навеки прокълната, от свода извисен
чак до самата бездна сродена само с мен -
о, сянка трепетна, която все се скрива! -

с безгрижен вид, спокойно тълпата мачкаш ти,
додето те клейми с присъда най-горчива.
О, ангел с черен поглед и бронзови черти!


--------------------------------------------------------------------------------------

"За малките таланти бруталността на обществото е Цирцея. Могъщият талант озлобява силните на деня и слабите в изкуството...

Шарл Бодлер е екстравагантен в светския живот. В поезията - истинския му живот - неговото новаторство е в проблематиката...

Душата на Бодлер се терзае в един свят между монотонните дъждове на Сплина и кратките слънчеви проблясъци на Идеала."

Кирил Кадийски

Няма коментари:

Публикуване на коментар