ПОСВЕЩЕНИЕ
Delica
Изворите в моя роден край.
Аз не знам вода по-сладка от водата в моя роден край.
Извори на селската любов.
ДЪЖД ПО ГРАНИЦИТЕ
Plojia tai cunfins
Момче, небето плаче
върху огнището на твоя роден край,
върху лицето ти от мед и рози
се ражда месецът дъждовен.
И слънцето, от пушеците черно,
гори те под черничевите клони,
изгаря те по границите,
дордето мъртвите възпяваш.
Небето смее се, момче,
върху чардаците на твоя роден край;
върху лицето ти от кръв и жлъчка
умира месецът изцибрен.
ДИЛИЙ
Dili
Виж, Дилий, как дъждът облива
акациите! Кучетата лаят
откъм полето злачно.
Момче, я виж по нашите тела
росата свежа на загубеното време!
***
Щурци, опявайте смъртта ми!
Опявайте високо, пронизително смъртта ми
сред равнината!
ДАВИД
David
Опрян на ръба на кладенеца, бедни момко,
с тежък смях на дъното на очите,
ти извръщаш към мен свойта мила глава.
Ти си, Давиде, като бик през априлска заран,
който в ръцете на весел хлапак
крачи сладостно към смъртта.
ТАНЦЪТ НА НАРЦИС
Dansa di Narcis I
Аз съм мрачен от любов,
ни дете, ни славей,
целият подобен и на двете,
аз желая без желание.
Призори
вдигнах се сред теменуги,
тананикайки си песничка забравена
в тая безпределна нощ.
И си казах: "Нарцис!"
и от моето лице едно дихание
плъзна се и помрачи тревата
с цялото сияние на нейните къдрици.
ДОКОСВАНЕ ДО СЪРЦЕТО
Colat dal cour
Докоснало сърцето на небето,,
запяло песен
тъй проста, тръпнеше щастливо
сърцето на едно момче.
Разгърдено, по ризка само,
то тичаше по тясната пътека
на синия небесен ден, между тополите,
които чувстваха, че са на празник.
О, песен, лека песен,
между сърцето и небесното сърце,
заглъхнеш ли - животът
притваря своите клепки.
----------------------------------------------------------------------
из цикъла "Прекрасната младост"
"Поезия", изд. Нов Златорог
превод от италиански: Любен Любенов
Няма коментари:
Публикуване на коментар