Пловдивски поети: Тильо Тилев

Dante Gabriel Rossetti, The Damsel of the Sanct Grael

----

О, прекрасна жажда

за познание -

и пак повтарям,

отново и отново...

Отвъд

преградите на детството,

отвъд

загражденията на спомена,

отвъд всичко,

което не е тук...

...сричам

Брайловото писмо

на твоето тяло -

ослепителна азбука

за прогледнали ангели.

Edward Burne-Jones, The Soul Attains Pygmal

----

Аз нямам спомен от тогава

освен очите ти,

задъхани от тайната,

освен отчаяното спускане

по устните,

по твоя дъх

навътре

в най-дълбокото,

и минутите

с уплашени души,

които тичаха пред нас,

и страхът,

че се разпада времето,

а ние сме спасители...

Аз нямам нищо от тогава.

----
Не може цялата да си измислена
в тази пролет -
толкова златна и синя.
А аз, стар бедуин,
достигнал брега на пустинята,
се хвърлям обратно,
защото по-страшно умирам без нея,
без нейните страшни миражи,
без страшната жажда...
В тази пролет -
златна и синя.
И ти -
страшен мираж
в безбрежна пустиня.

William Morris, Woodpecker

ПРИНОС В НИЩОЛОГИЯТА

Тръгваш

без да кажеш довиждане

Нищо не е останало

Нищо няма смисъл

Нищо не съществува

Нищо в нищото

Само есен

която ни мами със слънце

Само къщи дървета и улици

нищо друго

Само въздух

нищо

Нищо нищо нищо

Нищо

понякога и това е достатъчно

 
--------------------------------------------------------------------------------

Тильо Тилев е роден на 14 март 1960 г. в Стара Загора. Автор е на стихосбирките „Извънсезонно време” (1992), „Сънят на разума” (1999), „Една октава над дъжда” (2002), „Крал Артур и другите ми братя” (2008). Работи като редактор на вестник „Пловдивски университет”.

--------------------------------------------------------------------------------

Публикува се с разрешението на автора.

Американски поети: Дейвид Лемън

ХОЛАНДСКИ ИНТЕРИОР

Харесваше му светлината на късния следобед, докато гаснеше

във дневната, и не обичаше да пали електрическите лампи,

преди да мине осем вечерта.

Жена му се оплакваше, наричаше го мрачен, но

вида на вещите във въздуха, ставещ все по-тъмен

така постепенно и неусетно, че изглеждаше сякаш, това е

самата стихия, в която живеем, всеки мъж

и жена заслужава един истински миг на величие

и това беше неговият, този холандски интериор, обживян и

владян, толкова спокоен и същевременно толкова оживен

от подробности: свлечените дрехи на двамата, разхвърляни

по гърбовете на креслата, кучето, преследващо някаква обувка,

широко отворения прозорец, светлината на късния следобед.

-----------------------------------------------------------------------------------------
превод: Валентин Кръстев

Дейвид Лемън е роден в Ню Йорк през 1948 г. Автор на шест поетични книги, последната със заглавие "Когато една жена обича един мъж". През 1989 г. е удостоен със стипендия "Гугенхайм"

-----------------------------------------------------------------------------------------

снимки: личен архив

Пловдивски поети - Ина Иванова

Димитър Буюклийски, Пейзаж

Noblesse oblige

не е за вярване
но
те обичам по всички начини
неприемливи за здравия разум

а
на пазара на честолюбивите
два грама нежност
струват
всичките ми запаси
от инстинкт за самосъхранение

Ина Мирчева, Петното

Мис Вайълет

посветено!

Тя е портокалова коричка
в сърцевината на следобеда,
звук от тромпет
над мокрия асфалт през юли,
спазъм сред безвремието
на онова стръмно очакване.
И когато вали, вали, вали
над домашния сладкиш
на майка му,
над Дюк Елингтън
и навсякъде,

той чува паузите,
които правят от отсъствието й
изречение.