 | ||
| Николай Дюлгеров |
ИДНИ ПОЕТИ
Идни поети. Идни оратори, певци и музиканти.
Не настоящето ме утвърждава, не то ще отговори за
какво съм,
а вие, ново племе, родно, земно, атлетическо, каквото
няма досега,
явете се. Вие трябва да ме утвърдите.
Самият аз не ще напиша нищо повече от две-три напътствени
слова за бъдещето,
за миг аз само ще пристъпя, за да се извия и да се втурна
бегом във мрака.
Аз съм човекът, който се разхожда и без да спре, докрай, ви
хвърля случаен поглед, а сетне
се извръща,
на вас оставя той да определяте и да доказвате,
най-главното от вас очаква.  | |
| Николай Дюлгеров |
КОГАТО ЗРЕЛИЯТ ПОЕТ СЕ ПОЯВИ
Когато зрелият поет се появи,
Природата (безстрастното кълбо със свойте дневни
и нощни зрелища) възрадвана възкликна:
"Той е мой!"
Но и човешката душа възкликна, ревнива, горда и
непримирима: "Не, той е само мой!"
Тогава зрелият поет застана между двете и хвана
всяка за ръка
и оттогава винаги стои така, за да ги слива и
съединява, да държи ръцете им,
и няма да ги пусне никога, преди да примири и
двете,
преди навеки цялостно и радостно да ги съедини.
 | |
| Николай Дюлгеров |
| превод: Цветан Стоянов |
Няма коментари:
Публикуване на коментар