| |||
| Откриване: 12 август 2010 г. от 18.30 ч. Новотел Пловдив, ул. "Златю Бояджиев" 2 ◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА C’est la vie. Има такава песен – Се ла ви. Не ви ли се е случвало: след като някой успее да ви съсипе плановете, използвайки вашето дълго търпение, да си отиде с думите: Се ла ви. Даже много пъти не знае, че C’est la vie означава: Такъв е животът. “C’est la vie” е мото на новата изложба на Лили Кючукова. Тя е един изключително продуктивен автор - с над 40 самостоятелни изяви. Пет от тях във Франция – в различни градове, няколко в Германия, Холандия... В самото начало на творческата кариера - Международното биенале на миниатюрата, Квебек, Канада. Австрия и даже Австралия. През 2008 г. участва в проекта „Кирилицата” – изложба на пловдивски художници, представена в сградата на Европейския парламент в Брюксел. По жребии й се пада буквата „Ю”. Според творческото кредо на Лили „Ю” е огледалото на Венера, която, по скалата на Парис, получава ябълката като признание за най-красива във Вселената. До огледалото на Венера е изобразена бутилка. Опиянението – нали това e жената: опиум, абсент, отрова, без която силната половина на човечеството не може. Да, това е Лили. Тя рисува само жени. Миналата година била на непринудена екскурзия из Европа, та минала и през Амстердам. След няколко месеца й открихме изложба: „Витрините на Амстердам”. Била шокирана от това, как във века на високите технологии неприкрито се предлага женска плът на улицата, през тесните витрини, покрай които минават родители с деца. Жената – купувана и препродавана. Прехвърляна от ръце на ръце. Стока. Не, в картините на Лили жената звучи различно от това – желана, мечтана, фантазирана. За нейната живопис проф. Чавдар Попов, доктор по изкуствознание, казва: „фина, деликатна, обвеяна с особена поетичност”. Още с Ван Донген – в преливането на цветовете и формите, в еротиката на тоновете. Макар и завършила графика, Лили Кючукова владее цвета - само с няколко удара на четката може да фиксира лице и така да придаде състояние, материя, обстановка. Всичко е съвсем живо. Сблъскваме се с насладата от истинската живопис, чиято мода сякаш е претопена от концептуалното и суровия минимализъм на новото хилядолетие, лишено от романтика, екстравагантност и изтънчена грация. Но най-важното, което трябва да се каже за Лили Кючукова, е това, че тя рисува с неуморна страст. Очарователна дама, чиято решителност не се спира пред обема, сенките, светлините, пространството. Пред гмуркането в дълбините на женската психология. Всяка нейна картина е врата за нашето въображение. Сякаш чуваме песента на Жак Превер: „Какво е животът, ние не знаем”. | |||
| Автор: Ина Мирчева 06.08.2010 - 18:22 Посетено: 328 |
музика, рисуване, слово, фотография, театър, кино
Животът, такъв е животът
Свят, изпълнен с оптимизъм и жажда
Николай Кацаров е на 17 години. Роден е на 28 март. Остават му още две години до завършването на Художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив.
Картините му „светят”- живопис с премерено чувство за цвят. Категоричен в намирането на сюжети, сигурен в композиционните решения, наясно със себе си.
Сред многото в Града на художниците е избран от Митрополит Николай негова картина да стане част от колекцията на Вселенския Патриарх Вартоломей, който за втори път е на посещение в Пловдив.
Това е твоята първа самостоятелна изложба. Какво си пожелаваш?
Надявам се на всички да им хареса това, което правя и си пожелавам за напред още много такива изложби.
Какво е усещането да рисуваш за Вселенски Патриарх. Защо мислиш, че избраха точно теб?
За мен беше огромна чест да подаря своя работа на Вселенския Патриарх. Може би е късмет да бъда избран, защото има още много млади таланти в Пловдив.
Тъга
Кое от другите изкуства предпочиташ най-вече – музика, книги, кино, фотография… И защо?
Музиката, защото тя ме вдъхновява, когато рисувам.
Обичаш ли да рисуваш от натура?
Да, разбира се! Винаги, когато имам възможност, рисувам от натура.
Следобед
Разкажи нещо за влечението ти към пейзажа.
Вълнува ме всичко, което ме заобикаля и за това обичам да рисувам пейзажи.
Помниш ли първата си рисунка?
Не помня първата си рисунка, защото съм бил много малък. Но помня първата си картина: бях нарисувал седемте джуджета.
Любимата ти техника в рисуването. Любимите теми.
Живописта е моята страст. Пейзажите, натюрмортите…
Натюрморт
Смяташ ли, че артистът е човек по-различен от останалите хора.
Да, артистът е човек, който има свое виждане за света, за нещата от живота.
Какъв е светът през очите на един 17 годишен художник.
Изпълнен с оптимизъм и жажда за нови по-високи цели.
Предпочитан цвят.
Червен.
Рибарско селище
Какво мразиш и какво обичаш най-много.
Мразя лъжата и предателството. Обичам най-много семейството си.
Как се забавляваш?
Обичам да спортувам.
Твоите картини много ми харесват. Но една от тях особено – „Кварталът”. Кое те провокира да я нарисуваш?
Исках да представя нещо различно, нещо, с което не всеки се е сблъсквал.
Кварталът
Любима мисъл или девиз.
“Високата култура и възпитание се определят от отношението към жената и природата!”
Тези дни гледах една сравнително нова продукция: „2012”. Вълнува ли те темата за края на света? Какво мислиш по този въпрос.
Настроен съм скептично.
Смяташ ли, че хората-индиго наистина съществуват? Чувствал ли си се понякога по този начин.
Не мисля, че съществуват.
Миш- маш
Какво според теб може да помогне, за да не изглежда светът като Квартала, който си нарисувал.
Всички трябва да сме много по-разумни и да се отнасяме към нещтата по-сериозно.
Какво ще кажеш на твоите почитатели?
Ще се постарая занапред да не губя доверието им.
Коя е най-голямата ти мечта?
Да се занимавам винаги с изкуство. И тук е мястото да благодаря на Г-н Ангел Китипов и на всички мои преподаватели.
Дъжд
22 юли 2010 г.
Кристин - Ина
© 2006-2010 public-republic.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)