Японска поезия: Танка


   Една случайна нощ,                                                            Не ми каза
   по-къса от тръстика                                                   дали ме обичаш      
        в залива Нанива,                                                        и тази сутрин
       а за теб ще мисля                                          като черните ми коси
през всичките си дни.                                          объркано е и сърцето.




От Аримаяма                                                     Бледа утринна луна,
щом повее вятър                                               хладна като теб 
и бамбукът в Ина                                              в часа на раздялата.
нежно зашепти,                                                 Дори зората
мисля само за теб.                                            намразих оттогава.    




йоши





         В нечакан сън                                             Навярно
       любимия видях                                            защото заспивам, 
               и оттогава                                             със мисъл за теб,
   да го сънувам пак                                            през тъмните нощи    
 чакам със надежда.                                           те срещам в съня си.


                         Любима,                                     Щом умираш от любов,   
  за теб душата ме боли,                                    умри тогава -     
 че страдаш зарад мен –                                    нима това ми казва тя,    
                       човек, уви,                                    когато отминава
      за нищо непотребен.                                    портите на моя дом. 



О, колко тъжни са                                               Нима напразно
тези срещи насън –                                             изминах този дълъг път
внезапно се будя                                                 до твоя праг, любима,
и търсят те ръцете,                                             за да си тръгна отново,
а теб те няма...                                                    без дори да те видя.
   

---------------------------------------------------------------------------------------
превод от японски: Братислав Иванов
--------------------------------------------


Танка е основен поетически жанр за японската литература. Формира се от японските песни за Ямато. Състои се от 31 срички в пет стиха с редуване на морите 5-7-5-7-7.

В късната класическа епоха е имало обичай танка да се съчинява от двама поети: единият съчинява първите 3, а другият – останалите 2 стиха. Добавяйки към тях все нови и нови 3+2 се е постигал ефектът на движение „навътре”, движение в синхрон. Така се образували циклите „нагаута” – от 50 до 100 срички. После се събирали в антологии, най-известни от които са „Манъйосю” и „Кокинвакасю” .

Лаконичната форма на танка изисква внимателно обмисляне на всяка дума. Силната  сгъстеност заедно с неяснотата придават магически характер на поезията. Подреждането на думи е свещенодействие. Творенето е медитация.

Известен е култът на японците към писмения знак като материализирана форма на словото. И дзен идеята за „истината извън  думите”. Затова танка и хайку са поезия на алюзията. Енигми, които всеки сам за себе трябва да разгадае и дофантазира.



----------------------------------------------------------------------------------







Няма коментари:

Публикуване на коментар