Уилям Блейк

ПЕСНИТЕ НА ДИВОТО ЦВЕТЕ

В зеления лес

бродех аз сам.

Диво цвете песен

пееше там.

"В тихата нощ

кротко аз спях.

За свойте тревоги

скрито шептях.

При зори и алено

бе моето рождение.

Родих се за радост,

а срещнах презрение."

НА ГОСПОЖИЦА АНИ ФЛЕКСВЪН

Цъфтя в самотен дол едно цветче,

невинно, с бяло нежничко венче.

Един, седящ пред слънчевия свод

на слънцето в зенитния възход,

се спуснал от пламтящото стъпало,

горящ до мойто цвете разцъфтяло.

С божествени ръце го взел и с тях

го посадил във родния си прах

в скалиста урва нейде в планината:

"Увехнеш ли, у тебе е вината!" 
 

превод от английски: Владимир Свинтила
---------------------------------------------------------------

"Блейк е гностик. Един от последните представители на гностиката в Европа. Гностиката заявява сегиз-тогиз по най-неочакван начин за своето присъствие в духовния живот на европейците. Тя вдъхновява мирогледа на Джордано Бруно и този на Парацелзий, тя има върховния си изблик във великолепното живописно творчество на фламандеца Бош. Струва ми се, че ако дадем литературно /иконографско/ описание на някои картини на Бош, това би звучало като някоя от поемите на Блейк."

                                                                 Владимир Свинтила

Уолт Уитман: Стръкчета трева

ПЕСЕН ЗА МЕН 

1.

Поздравявам се и се възпявам,
а каквото приема, ще приемеш и ти,
защото всеки атом, който ми принадлежи, също ти принадлежи.

Скитам и каня душата си,
почивам си или скитам на воля, като наблюдавам стръкче лятна
              трева.

Езикът ми и всеки атом от кръвта ми са от тази почва, от този
              въздух,
роден съм от родители, също тук родени, както и техните
              родители,
аз, трийсет и седем годишен сега, в превъзходно здраве
              започвам
да се надявам да не спра до смъртта си.

Символи на вярата и школи бездействат,
оттеглят се за миг, удовлетворени, но никога
              в забрава,
приютявям доброто или злото, позволявам си да говоря
              при всяка опасност,
непринуден нрав, с първична енергия.

 превод: Петя Глеридис

Уолт Уитман /1819-1892/ - Бащата на свободния стих

Edna St. Vincent Millay / 1892-1950/

AFTERNOON ON A HILL

I will be the gladdest thing

     Under the sun!

I will touch a hundred flouwers

     And not pick one.

    

I will look at cliffs and clouds

      With quiet eyes,

Watch the wind bow down the grass,

      And the grass rise.

                                

And when lights begin to show

       Up from the town,

I will mark which must be mine,

       And then start down!

           

--------------------------------------------------------------------------------------------

Еdna St. Vincent Millay, американска феминистка - поет и драматург, известна още и като Nancy Boyd, е първата жена с награда Пулицър за поезия /1923 г./ за  "The Ballad of the Harp-Weaver".

След смъртта й нейната къща се превръща в Колония на изкуството.

 

Александър Вутимски: Вечерен спомен

Не бях те виждал дълго време. Ето,
ти мина днес в посърналата улица.
Над тебе в здрача светеше небето,
а моя тих и скърбен вик не чу ли ти?

Очите ти са сини като някога:
очите ти в мене са се вглеждали
и криновете в здрача се навеждали,
и слушали ни в парка да приказваме.

За мен дали понякога си спомняш?
Не знам това, но аз не те забравих.
Безмълвно, скучно дните преминават
- аз неусетно заживях със спомени.

С кого ще се разхождам вече привечер?
Различен съм от повечето хора.
За стихове кому ли бих говорил?
Къде ще спра, когато ми е сиво?

Когато ми е скръбно и студено?
Ще се опитам да живея сам.
Но радостта, че слънцето над мене е,
ще стигне ли да стопли младостта ми?

---------------------------------------------------------------------------------------------------


Александър Вутимски /1919 - 1943/ - умира едва на 24 г., покосен от туберкулоза, преди да издаде своя книга.

Хайку: Кобаяши Исса /1763-1827/

Отвред - мъгла.

Долавям стъпки.

Кой ли е това?

Приспа детето

бедната женица и пере

под нощната луна.

Мравешка пътека.

От върхувете на облаците

слиза.

Страшен студ.
Мечтая за луната над боровете
през август.

Тъжно и печално е
да се храниш сам, слушайки
есенния вятър.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кобаяши Исса е роден в планинското селце Кашивабара, провинция Шинано, в семейство на селяни. На четиринадесет години заминава за Едо, където изучава хайку под ръководството на поетите от школата Кацушика, основана от Ямагучи Сода, последовател на Башо. В творчеството на Исса преобладават две основни теми: бедността и любовта към всяко дребно и нищожно създание.

ХАЙКУ: Зима

Луна сред зимната горичка.
Нощта пронизва
до самото сърце.

                                   Кито

Пламъкът на свещта
сякаш замръзна
в студената нощ.

                     Сейра

Навсякъде отеква
шумът на водопада. Заслушани са
мъртвите листа.

                                               Башо

Нетрепвашият пламък 
на свещта е ореол
на зимната ми тъга.

                             Яба

Дойде зимата.
Гарванът кацна
върху плашилото.

                  Кикаку

Топъл зимен ден.
В сянката -
студено.

              Оницура 

Дълга-дълга
тече реката
през заснежената равнина.

                                  Бончо

Студена утрин.
Гласове на пътници,
напускащи хана.

                        Тайги

Мразовита нощ.
Чувам само стъпките си 
по моста.

                             Тайги


----------------------------------------------------------------------------------------
"Истината е извън думите, за истината думите са тесни" - казват дзен философите. Затова Хайку
въздействат не с външното, видимо съчетание на думите, а с невидимия емоционален подтекст"

Светлана Иванова