 | ||
| Уилям Шекспир |
СОНЕТИ
CXI
За мен с Фортуна караш се, любими,
богинята, що зло пося у мен,
задето ниски страсти отреди ми,
които възпитават дух снизен.
Затуй дамга ми името прогаря
и нравът до труда си се смири,
с петна като ръката на кожаря.
Затуй ме пожали и претвори.
Срещу заразата като болника
да пия съм готов дори оцет.
Горчилка всяка вкусил би езика,
разкаял бих се два пъти поред.
Ти само ме, любими, пожали
и жалостта ти ще ме изцели. | ||
| Христо Керин, Граалът, суха игла |
CXIII
Далеч от тебе съм с око в ума си
и онова, що води моя крак,
е сляпо днес, нехае за дълга си
и гледаш, гледа, а пък тъне в мрак.
До мисълта ми форми не предава
на птица, цвете, образ уловен,
и ни умът дела си получава,
ни то удържа хванатото в плен.
Кошмар и гледка прелестна съзре ли,
небесни или демонски черти,
деня, нощта, море, върхари бели,
гугутка, гарга - вечно в тях си ти.
Умът ми беден, с тебе пълен цял,
от преданост окото е предал. | |
| Христо Керин, Жена и книга, суха игла |
CXV
Излъгал съм, когато съм написал,
че всичката ми обич имаш ти,
ала до днес бях чужд на всяка мисъл,
че може тя по-ярко да пламти.
Но времето и случая стократен,
който пълзи през клетва и декрет,
петни зората, мачка порив златен
и отклонява строгия обет,
припомня ли си, с тяхното тиранство,
как да не кажа "Днес си ми най-мил"
и постоянен сред непостоянство,
да отлича момента бързокрил?
Не, любовта е мъничко дете -
не бива да я спирам да расте.
 | |
| Христо Керин, Кестени от есенен вятър, суха игла |
CXVII
Така ме ти съди: че пропилявам
с това, с което да се отплатя,
че твоята любов не призовавам,
макар да ме обвързва нежно тя.
Че се прахосвам с хора от тълпата,
платеното от теб дарил на друг,
че всеки вятър вее ми платната,
и ме отвежда надалеч оттук.
Връз мене трупай всяко срамно име,
сложи и всеки оправдан свой страх,
и със очи, в мен вгледани, цели ме,
но будна злоба не изстрелвай с тях.
Аз просто моля: пак ме убеди,
че ме обичаш както и преди.
 |
| Христо Керин, Огнено преплитане, суха игла |
CXXXIII
От твоето сърце днес мойто стене -
отвори то за двама рана-гроб.
Не стига ли, че страшно мъчи мене,
та моя мил приятел взе за роб?
С очи-злодеи мен от мен отвлече
и него, мен самия, похити,
прокуди него, мен и теб далече
и в мен трикратна мъка вдъхна ти.
Сърцето скрий ми в свойта гръд-стомана,
но в неговото там го затвори,
да бъде на килията охрана
и твоята жестокост да смири.
Ала уви, като съм в теб, това
над всичко мое дава ти права.
 | ||
| Христо Керин, Сребърно мълчание, суха игла |
---------------------------------------------------------------------
превод от английски: Евгения Панчева
