 |
| J.M.W. Turner, Snow Storm |
РУСАЛКА
Вълните запират
Под тъмните чуки,
Над тъмната бездна
Русалка седи,
В златистите къдри
Звездица блещука,
Молитва трепери
В прозирни гърди.
Зове тя сърцето,
Що нявга погуби,
Що първен у нея
Живот съживи,
Сърцето, що с писък
Прощален залюби
И гроб му приготви
В подводни треви.
Вълните се плискат
Под тъмните чуки,
И глухо преплитат
И отзвук, и зов,
Над тъмната бездна
Звучи и блещука
Безсмъртната струна
На смърт и любов.
 |
| J.M.W. Turner |
ДАЛЕК СИ ТИ
Далек си ти, но днес съдба жестока
Над гроб забравен мислите ни сле:
Венец открои се сред вис дълбока
И немощ сепна нашите криле.
И в горест отчуждени, всеки слага
Увехнал стрък над гроба запустял,
С минутен тъжен взор, с усмивка блага,
В молба, в прощения ръце прострял.
Макар насън, сърцето с бол изтръпна -
Непоносим бе споменът, нали?
- Дели ни всичко, бездна непристъпна.
И любовта самата ни дели!
 |
| John Constable |
ПОСЛЕДЕН БИСЕР
Отдавна, в страните мечтани,
Ти дойде с утеха при мен, -
Превърза сърдечните рани,
Помилва несретник ранен.
Там ангел невидим подаде
Огърлици бисерни нам,
И погледа в поглед подкладе,
Орисан негаснещий плам.
Поведох те, чиста невеста,
Тогава пред звезден олтар,
Там чухме най-радостни вести
И пихме най-чуден нектар.
Но есенна тъжна разлъка
Последния бисер ни взе
И сянка на вечната мъка
Прегръща днес наште нозе.
 | |
| John Constable |
--------------------------------------------------------------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар