Дневник: Оскар Уайлд






НАД АРНО

Припламна пурпур над стената -
зокумът зърна утринта,
но над Флоренция нощта
все още сивкав плащ намята.

Росата осветля по хълми,
по цветовете заискри,
а хорът от щурци се скри,
атическия химн изпълнил.


Зефир в листата затанцува
от долината с аромат
на финия бадемов цвят -
гласът на славей се дочува.

О, нежен бард на самотата!
Изпей ми песен за любов,
докато горският покров
стрелите чупи на луната.


Преди в смълчаната природа
- нехаен, синкавозелен -
да хлътне идващия ден,
да яхне бързо небосвода

от изток и да го премине,
а в бялналите му ръце
възторгът в моето сърце
или пък славей да загине.



Превод от английски: Александър Бояджиев


"Движението на Естетите, което приема Уайлд като най-ярката си емблема и като най-известния си грешник, обхваща изобразителното изкуство, приложните изкуства и литературата. Макар и наследници на Прерафаелитите, Естетите не се интересуват от силновикториянския им етичен тон. За Прерафаелитите, повлияни от Ръскин, създаването на красотата е дълг към обществото; за Естетите, водени от Пейтър, това е дълг към самия себе си."
                                                                                                Галина Томова



"Оскар Фингал О'Флахерти Уилс Уайлд - име, което е определено да бъде в устата на всички, не трябва да е твърде дълго". 

Оскар Уайлд
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар