Поетизмът: Ярослав Сайферт (1901-1986)

Вечер в кафенето

Принцесо Саломе, разхождаш се в съня ми,

прическата ти между чашите и гроздето видях.

Да си поет е щастие голямо,

да си поет с очите на чудак!

Понася келнер своята глава на сребърен поднос.

Как искам да се скрия като мишка сред пустиня,

къде ли мачтата на аления кораб знамето отнесе?

И котвата защо е знакът за надежда, щом скръбта не ме отмина,

щом не се събужда мъртвата танцьорка даже и от тази песен?

Усмихва се покрай изкуствената палма негър

със свойта маска от светлинни рози.

За миг преодолях любовната си нега,

но нощем сянката й ме тревожи.

В нощта, във тази виснала градина с вехнещи звезди,

когато спи завинаги авантюристът страстно във съня си,

защото сам е пожелал, опрян о топлия американски зид,

аз спомнях си премръзналите ананаси.

Качулките на хризантемите са като леките перца на щраус,

на масата са картите, съдбата, любовта без думи.

Карел Тайге - Колаж

превод от чешки: Жоржета Чолакова

---------------------------------------------------------------------------------

Ярослав Сайферт - носител на Нобелова награда за литература през 1984 г. Забележителен чешки поет с богат и драматичен път на развитие. Заедно с Витезслав Незвал е един от най-представителните поети от групата на поетистите. От този период са неговите стихосбирки: "На вълната на T.S.F.",1925 , "Славеят пее фалшиво", 1926 ,
"Пощенски гълъб", 1929.

През 30-те, когато повечето от поетистите се ориентират към сюрреализма, Сайферт видимо се дистанцира от тях и даже пише ироничен памфлет за сюрреализма. През този период издава: "Ветрилото на Божена Немцова",1940, "Облечена в светлина", 1940, "Каменният мост",1944  и по-късно: "Чадърът на Пикадили", 1979, "Обелискът на чумата", 1973 - самиздат, "Да си поет", 1983 и др.

из "ПОЕТИЗМЪТ" 

"Новата красота се роди от конструктивния труд, който е основата на модерния живот. Триумфът на конструктивния метод (западане на манифактурата, отмиране на декоративното изкуство, поява на серийно производство, типизация и стандартизация) е предопределен от хегемонията  на дръзкия интелектуализъм, който се появява в съвременния технически материализъм.

Изкуството, което поетизмът носи, е непринудено, палаво, фантазно, игриво, негероично, любовно. В него няма и капка романтизъм. То се роди в атмосферата на жизнерадостна съпричастност, в свят, който се смее; какво от това, че в очите му има сълзи. В него надделя ведрият темперамент, който с лекота се отрече от песимизма. Поетизмът премества акцента върху удоволствията и красотата на живота, далече от душните кабинети и ателиета, той сочи път, който води отникъде заникъде и се вие сред прекрасен благоуханен парк, защото това е пътят на живота. Часовете идват и отминават като разцъфнали рози. Ухание ли е това? Или пък спомен?

Поетизмът иска да превърне живота във великолепен увеселителен парк. Ексцентричен карнавал, арлекинада на чувствата и въображението, шеметна филмова лента, магически калейдоскоп.

Музите на поетизма са приветливи, нежни и усмихнати, а погледът им е така пленителен и непроницаем като поглед на любима жена. 

Поетизмът е преди всичко modus vivendi. Той е функция на живота и в същото време осъществяване на неговия смисъл. Той е инициатор на всеобщото човешко щастие и спокойствие, без да афишира своя пацифизъм. Щастието за него е комфортно жилище, покрив над главата, но и любов, чудесно забавление, смях и танц. Той е изискано възпитание. Провокира живота. Прогонва депресиите, грижите, тревогите. Той е хигиена на духа и морала.

Да не разбереш поетизма, е все едно да не разбереш самия живот!"

Карел Тайге

Манифестът на Карел Тайге "Поетизмът" е публикуван в сп. Host 1924, III, с. 197-204

превод от чешки: Ангелина Недева

Крел Тайге - Колаж

Карел Тайге (1900-1951) - ключова фигура на чешкия авангард в областта на литературната естетика и критика, фотомонтажа, колажа, теорията на типографията, архитектурата и киното. Формулира основните естетически принципи на поетизма от 20-те години и на сюрреализма от 30-те на 20 век. Неслучайно Ярослав Сайферт определя цялото това поколение като "поколение на Карел Тайге". Неговата личност е представителна не само за чешкия, но и за европейския авангардизъм, и за това свидетелства богатата литературнокритическа рецепция на Тайге в Западна Европа и САЩ, а едва от началото на 90-те год. на 20 век. - в собствената му родина.

"La Femme Assise"

През 20-те години Тайге е основната фигура в най-представителните списания за модерна литература и изкуство: "Disk", "Pasmo" / на бълг. Лента/, "Host", "ReD" и др.

Изключитено задълбочен е неговият интерес към фотографията и киното и може да бъде определен за един от първите теоретици  и критици на тези нови области на модерната художественост: "Филмът", 1925, "За естетиката на филма", 1929 г. и др.

От 20-те години са и неговите първи опити в областта на типографията, фотомонтажа и колажа. Тайге е автор на кориците на повечето книжни издания, както на чешки модерни автори, така и на преводи най-вече на френски авангардни писатели.

През 30-те заедно с В. Незвал утвърждава сюрреализма като продължение на поетизма и се налага като основен теоретик на това ново за Чехия течение.

--------------------------------------------------------------------

Източник на текстовете: сп. "Славянски диалози" - Списание за славянски езици, литератури и култури, брой 2/3 от 2004 г. на тема "Авангардизмът"