Пловдивски поети: Тильо Тилев

Dante Gabriel Rossetti, The Damsel of the Sanct Grael

----

О, прекрасна жажда

за познание -

и пак повтарям,

отново и отново...

Отвъд

преградите на детството,

отвъд

загражденията на спомена,

отвъд всичко,

което не е тук...

...сричам

Брайловото писмо

на твоето тяло -

ослепителна азбука

за прогледнали ангели.

Edward Burne-Jones, The Soul Attains Pygmal

----

Аз нямам спомен от тогава

освен очите ти,

задъхани от тайната,

освен отчаяното спускане

по устните,

по твоя дъх

навътре

в най-дълбокото,

и минутите

с уплашени души,

които тичаха пред нас,

и страхът,

че се разпада времето,

а ние сме спасители...

Аз нямам нищо от тогава.

----
Не може цялата да си измислена
в тази пролет -
толкова златна и синя.
А аз, стар бедуин,
достигнал брега на пустинята,
се хвърлям обратно,
защото по-страшно умирам без нея,
без нейните страшни миражи,
без страшната жажда...
В тази пролет -
златна и синя.
И ти -
страшен мираж
в безбрежна пустиня.

William Morris, Woodpecker

ПРИНОС В НИЩОЛОГИЯТА

Тръгваш

без да кажеш довиждане

Нищо не е останало

Нищо няма смисъл

Нищо не съществува

Нищо в нищото

Само есен

която ни мами със слънце

Само къщи дървета и улици

нищо друго

Само въздух

нищо

Нищо нищо нищо

Нищо

понякога и това е достатъчно

 
--------------------------------------------------------------------------------

Тильо Тилев е роден на 14 март 1960 г. в Стара Загора. Автор е на стихосбирките „Извънсезонно време” (1992), „Сънят на разума” (1999), „Една октава над дъжда” (2002), „Крал Артур и другите ми братя” (2008). Работи като редактор на вестник „Пловдивски университет”.

--------------------------------------------------------------------------------

Публикува се с разрешението на автора.