Пловдивски поети: Станислава Станоева

Ню Йоркско кино, Едуард Хопър, 1939 г.
в нейната стая

в нейната стая живее само тишината
времето се мести на скокове

по ъглите лежат минутите


тя обича мрака на следобед след буря
в който светът е електрически и измислен
часът между деня и мрака
този получас
е гнездото което тя обитава

и ляга в него
в своите години
затрупват я гласовете на минало бъдеще настояще
искам отвън навътре да стигна до истината
казва тя
и се прибира в своята стая

без спомени да живее
без спомени да си отива от другите
частици от тъмна материя
съм аз
сме всички

казва тя
и притваря вратата

зад чертата на този свят
да излети от перваза на своите страхове
да се засади като цвете в земята
да подслушам всички мисли на корена
казва тя
и затваря вратата

тя живее на ръба на вещите
и изгаря всички мостове след себе си
след мен и потоп от мълчание
казва тя
и заключва вратата


Бензин, Едуард Хопър, 1940 г.
 
пол


Мъжете носят слънцето на раменете
в нетърпеливото си основание
                               да са невинни.

Крилата им са остри от пропадане.
С усмивка
          прогнозират
                        пладнето.

Безкрайно е търпението на ръцете
да изтъкат послания,
                           да бъдат нужни.
Те мълчаливо пускат
                     хвърчила по вятъра.
Очите им са сребърни по пълнолуние.

Като деца, порастващи през лятото,
с илюзията, че са ангели,
те искат
           дяволски да са обичани.

Мъжете -
        нежните ръце на камъка.  
---------------------------------------------------------------------------

Двете стихотворения са от книгата на Станислава Станоева
 "Градове и други острови", 2009 , ИК "Жанет 45" 
------------------------------------------------------------------------

текстовете се публикуват с разрешението на автора


Няма коментари:

Публикуване на коментар