Аугусто Монтеросо - "Черната овца и още басни"

ВЯРАТА И ПЛАНИНИТЕ

В началото Вярата местела планини само когато било абсолютно наложително, поради което пейзажът оставал непроменен с хилядолетия.

Но щом Вярата започнала да се разпространява и на хората им се сторила забавна идеята да местят планини, планините взели неспирно да се придвижват ту тук, ту там и започнало да става все по-малко вероятно човек да ги открие на мястото, където ги е оставил предната вечер. Нещо, което, естествено, повече създавало затруднения, отколкото да ги разрешава.

Тогава добрите хора предпочели да изоставят Вярата, та та сега планините като цяло си стоят на мястото.

А когато на магистралата се изсипе свлачище и под него умрат няколко пътници, значи някой, бил той много далечен или непосредствено близък, е получил лекичък проблясък на Вяра.

ОСЕЛ И ФЛЕЙТА

Захвърлена, в полето от доста време се търкаляла една Флейта, която никой не докосвал, докато един ден Оселът, който минавал наблизо, не духнал силно в нея, с което я накарал на произведе най-сладостния звук в живота им, тоест в живота както на Осела, така и на Флейтата.

Неспособни да проумеят станалото - рационалността не била тяхната сила, но и двамата вярвали в нея, - те се разделили набързо, засрамени от най-хубавото, което и единият, и другият били направили за цялото си нелепо съществуване.

СЪНИЩАТА НА ХЛЕБАРКАТА

Имало едно време една Хлебарка на име Грегор Самса, която сънувала, че е хлебарка на име Франц Кафка, която сънува, че е писател, който пише за един служител на име Грегор Самса, който сънува, че е Хлебарка.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

из книгата на Аугусто Монтеросо
"Черната овца и още басни", изд. Жанет 45, 2010 г.
в превод на Нева Мичева и илюстрирана от Ина Бъчварова
---------------------------------------------------------------------------------------------------