В ДЪНОТО НА КОРИДОРА
Златната халка е прекалено тясна за да побере любовта
и обещанията от първите дни
всички стаи в нея вече се мятат
като риби и сълзите, крясъците
и смеховете на света освобождават в тях
ехото си, застинало под покривалото на думите
едно и също за всички открай време и завинаги
- а вятърът отслужва своята литургия както вчера
без други слушатели освен дървото и избуялите жита
и може би единствен той сега дочува
как заглъхват все по-бързо стъпките в дъното
на коридора
гледа как се стопява златото в оголената му ръка
и пръстенът се разтваря, за да се венчае с нощта
****
Докато дълго кърви
дланта на свечеряването
и в дъното на сребърните чинии
се втвърдява сосът
едно момиченце се преви на жена
в кожата на огледалото
поглаждайки с тънкото си пръстче
кинозвездата от цветната снимка
и хартиената роза на гърдите й
по която лази някаква муха
безразлична като нея
към руините на нашите дни
превод: Аксиния Михайлова
из книгата на Ги Гофет "Възхвала на една провинциална кухня", 2012
снимки: личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар