То бе тъй отдавна в далечна страна -
в приморска страна сред мъгли. -
И в тази страна бе девойка една,
наречена Аннабел-Ли.
Обичах я аз - и обичан аз бях:
в разлъка не бихме могли.
Ний бяхме деца - две деца в таз страна,
окръжена от сиви мъгли,
но безкрайна любов - непозната до днес -
ме обвързваше с Аннабел - Ли! -
И за нея дори да завиждат на нас
серафимите биха могли!
Но за туй ли - уви! - в тая морска страна,
окръжена от вечни мъгли,
ах, за туй ли - уви! - буря есенна сви -
и уби мойта Аннабел - Ли!
И тогава от мен в онзи траурен ден -
там роднини и близки дошли -
скриха в скъп саркофаг върху морския бряг
навсегда мойта Аннабел - Ли!
О, без завист - уви! - горе в ангелский хор
да ни гледат не биха могли!
И аз знам: затова - знаят всички това
във онази страна сред мъгли, -
затова там - уви! буря есенна сви
и уби мойта Аннабел - Ли!
Но аз знам, че сега да обичат така,
както двама ний с Аннабел - Ли,
вече други не биха могли! -
И затуй - нито Бог в своя светъл чертог,
нито земните духове зли -
не ще разделят вече мойта душа
от душата на Аннабел - Ли!
Щом луната изгрей, скъпи мисли навей
за нетленната Аннабел - Ли! -
И звездите навред ми изпращат привет
със очите на Аннабел - Ли!
В нощен мрак аз съм пак там под гробния свод
с нея - мойта душа - и любов - и живот! -
Сякаш двама ни сбра пак в един саркофаг
любовта там на морския бряг!Превод от английски: Георги Михайлов
Е.А.По - най-мощният писател на своята епоха, хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика.
Шарл БодлерЕ.А.По е сюрреалист на приключението.
Андре Бретон
Няма коментари:
Публикуване на коментар