Уилям Блейк



ПЕСНИТЕ НА ДИВОТО ЦВЕТЕ

В зеления лес
бродех аз сам.
Диво цвете песен
пееше там.

"В тихата нощ
кротко аз спях.
За свойте тревоги
скрито шептях.

При зори и алено
бе моето рождение.
Родих се за радост,
а срещнах презрение."




НА ГОСПОЖИЦА АНИ ФЛЕКСВЪН

Цъфтя в самотен дол едно цветче,
невинно, с бяло нежничко венче.

Един, седящ пред слънчевия свод
на слънцето в зенитния възход,
се спуснал от пламтящото стъпало,
горящ до мойто цвете разцъфтяло.

С божествени ръце го взел и с тях
го посадил във родния си прах
в скалиста урва нейде в планината:
"Увехнеш ли, у тебе е вината!" 
 




превод от английски: Владимир Свинтила
---------------------------------------------------------------

"Блейк е гностик. Един от последните представители на гностиката в Европа. Гностиката заявява сегиз-тогиз по най-неочакван начин за своето присъствие в духовния живот на европейците. Тя вдъхновява мирогледа на Джордано Бруно и този на Парацелзий, тя има върховния си изблик във великолепното живописно творчество на фламандеца Бош. Струва ми се, че ако дадем литературно /иконографско/ описание на някои картини на Бош, това би звучало като някоя от поемите на Блейк."

                                                                 Владимир Свинтила

Няма коментари:

Публикуване на коментар