СБОГОМ, МОЕ ВЪОБРАЖЕНИЕ
Сбогом, мое въображение!
Прощавай, мила спътнице, мила обич!
Отивам си и сам не зная още накъде,
нито каква ще бъде участта ми, нито дали отново
ще те видя,
затова сбогом, мое въображение!
Сега за сетен път - поне за миг назад поглеждам,
часовникът тиктака в мен все по-забавено,
със падането на нощта ще дойде изходът - и пулсът ми
ще спре.
Живяхме дълго, радвахме се, галехме се,
чудесно беше, а сега - раздяла - сбогом,
мое въображение!
И все пак - нека не прибързвам,
наистина живяхме дълго, спахме, прецеждахме, наистина
се сляхме в едно,
затуй, като умираме, то нека заедно да мрем, да си
останем едно,
ако отиваме някъде, то заедно да идем и срещнем туй,
което ще се случи,
ще бъдем по-добре, по-весели и нещо ще научим,
че може би самото ти ме тласкаш към истинските песни
(кой знае),
може би ти си смъртната врата, която се открехва?
Затова накрая сбогом. И здравей, мое въображение!
-------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Когато искам да кажа нещо, а в главата ми е пълна каша, тогава поетите ми идват на помощ. Често поетите ме спасяват от ежедневни недоразумения и ми помагат да се изправя и да продължа напред - точно, когато съм си мислила, че "това вече е краят", разбирам, че край няма, че винаги всичко започва отначало.
и
Няма коментари:
Публикуване на коментар